valcanyon (Валентин Миленов)
755 1864
15 дек. 2018 г., 12:02

Тих Вулкан 

  Поэзия » Философская
353 0 4

                                                         Тих Вулкан

 

Тих Вулкан бълбука в мен сега,

лавата гореща още е на дълбоко.

Чувствата се борят с реалността,

ако изригне ще е много на високо.

 

Тих Вулкан кипи в моята ранима душа 

душа единственна,пропита с болка.

А вулкана който ще изригне от моята уста,

словесна буря,гореща от дълбините недра.

 

Дано са далеч от мен тези хора,

който направиха в живота ми така,

че да кипи в пръска огъня сега.

Горещо тяло,бълва жупел изпепеляваща!

 

Защо бе хора,разбудихте вулкана в мен,

та аз съм само един Човек,обикновен!?

С какво обидих ви,какво ви взех аз,

та жертвата избрахте между всички вас?

 

Тогава усетете на вулкана грохота,гнева,

реве и пръска  сега своята жарава!

А бе заспал и тих в своята Самота!

© Валентин Миленов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??