Тих Вулкан
Тих Вулкан
Тих Вулкан бълбука в мен сега,
лавата гореща още е на дълбоко.
Чувствата се борят с реалността,
ако изригне ще е много на високо.
Тих Вулкан кипи в моята ранима душа
душа единственна,пропита с болка.
А вулкана който ще изригне от моята уста,
словесна буря,гореща от дълбините недра.
Дано са далеч от мен тези хора,
който направиха в живота ми така,
че да кипи в пръска огъня сега.
Горещо тяло,бълва жупел изпепеляваща!
Защо бе хора,разбудихте вулкана в мен,
та аз съм само един Човек,обикновен!?
С какво обидих ви,какво ви взех аз,
та жертвата избрахте между всички вас?
Тогава усетете на вулкана грохота,гнева,
реве и пръска сега своята жарава!
А бе заспал и тих в своята Самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
