Тих Вулкан

Dec 15, 2018, 12:02 PM

Poetry » Phylosophy

352 0 4

Тих Вулкан

Тих Вулкан бълбука в мен сега,

лавата гореща още е на дълбоко.

Чувствата се борят с реалността,

ако изригне ще е много на високо.

Тих Вулкан кипи в моята ранима душа

душа единственна,пропита с болка.

А вулкана който ще изригне от моята уста,

словесна буря,гореща от дълбините недра.

Дано са далеч от мен тези хора,

който направиха в живота ми така,

че да кипи в пръска огъня сега.

Горещо тяло,бълва жупел изпепеляваща!

Защо бе хора,разбудихте вулкана в мен,

та аз съм само един Човек,обикновен!?

С какво обидих ви,какво ви взех аз,

та жертвата избрахте между всички вас?

Тогава усетете на вулкана грохота,гнева,

реве и пръска сега своята жарава!

А бе заспал и тих в своята Самота!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valcanyon (Валентин Миленов)

2018-12-19T21:07:32+02:00

Благодаря!Влад! Весели празници!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-12-18T10:22:44+02:00

Много е хубаво, Вальо! Изплакано от душата на твореца. Поздравления!
valcanyon (Валентин Миленов)

2018-12-16T08:30:28+02:00

Благодаря!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-12-15T17:25:41+02:00

Много гняв.... Но, често става толкова нетърпимо!