Тиха милостиня

Прошката извира от душата,
там дълбоко някъде лежи.
Покорила склона на скалата,
вперила в иконата очи.

Изтърпяла своите неволи,
покосили нежната й плът.
Преживяла много тежки роли,
закалили силната й гръд.

Прошката извира от сърцето
и пулсира с неговата кръв.
Тя живее в поглед на детето
и в родилна женска пъпна връв.

Прошката е тиха милостиня,
сгушена в очите на хлапак.
Стъпва плахо като монахиня,
осъзнала таен божи знак.