Прошката извира от душата,
там дълбоко някъде лежи.
Покорила склона на скалата,
вперила в иконата очи.
Изтърпяла своите неволи,
покосили нежната й плът.
Преживяла много тежки роли,
закалили силната й гръд.
Прошката извира от сърцето
и пулсира с неговата кръв.
Тя живее в поглед на детето
и в родилна женска пъпна връв.
Прошката е тиха милостиня,
сгушена в очите на хлапак.
Стъпва плахо като монахиня,
осъзнала таен божи знак.
© Наташа Басарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
