Тиха песен

ТИХА ПЕСЕН

... понеже подир нас остава пепел, отвеяна далеч нашир и длъж, 
във спомена за топлите ми шепи едно перце от птиците задръж? – 
и аз не знам какво да ти оставя? – когато си затръгвам от света,  
дали да ти накича стръкче здравец с вързунка върху пътните врата, 
дали не облаче да ти придърпам, че да те милне сенчица добра? – 

или да ти завържа светла кърпа от тишина? – в дълбоката гора,
или с щурчето, дето скъса струна из туфите със есенни цветя,   
додето сладко спиш, да те целуна – и в звездното небе да отлетя,
дали да не повикам суховея? – след мен да дипли твоите поли? – 
ей тази тиха песен ще ти пея, като си тръгна – с Третите петли.