ТИХА ПЕСЕН
... понеже подир нас остава пепел, отвеяна далеч нашир и длъж,
във спомена за топлите ми шепи едно перце от птиците задръж? –
и аз не знам какво да ти оставя? – когато си затръгвам от света,
дали да ти накича стръкче здравец с вързунка върху пътните врата,
дали не облаче да ти придърпам, че да те милне сенчица добра? –
или да ти завържа светла кърпа от тишина? – в дълбоката гора,
или с щурчето, дето скъса струна из туфите със есенни цветя,
додето сладко спиш, да те целуна – и в звездното небе да отлетя,
дали да не повикам суховея? – след мен да дипли твоите поли? –
ей тази тиха песен ще ти пея, като си тръгна – с Третите петли.