Тиха пролет

Поэзия

268 2 7

в памет на Любомир Левчев

Тази пролет ослани овошките в двора.

Бяла мъгла пълзи неусетно до стобора

И неканена срази цветовете на разцвета!

Господи, защо промени градините напети?

Отронените им сълзи попиха във земята...

Слънце жарко изпи страданието неопято.

И всякоя душа търпи законите на небесата.

Неродена радост мълчи. Скита ехо в необята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Ангел!
Дано, дано!🙏

2025-06-18T21:38:39+03:00
aap (Ангел)

Тази ,Пролет бе така ,дано за догодина таз беда ни се размине!!!Поздрави,Стойчо!

2025-06-18T20:53:31+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментарите и оценките,Живко,Миночка, Дора и Пепи!
Господ е високо, но ние,хората,трябва да решим битието си.Но всуе сме обречени на поведението си...

2025-06-18T11:40:36+03:00
palenka (П Антонова)

"Неродена радост мълчи"
Господ не ни е крив. В повечето случаи чоекът сам върви срещу себе си.

2025-06-18T11:30:03+03:00
dorageorg (Дора Пежгорска)

" Господи, защо " ... !? Все по-често си задаваме този въпрос, с молба да ни чуе Той и да ни пощади ... Но, не е ли вината в самите нас, Стойчо? Поздрав за чудесния стих!

2025-06-18T08:06:26+03:00