Тиха вятърна вечност
Там някъде,
където тишината закачливо
спъва вятъра,
а той - с нежност дива
догонва я,
разплита й чорапите,
издява всяка бримка
занемял копнеж,
пилее се
по струните на колената й
с лъка на замечтан летеж,
разлива песенно полата й,
съшита монотонно
от изгубено мълчание,
целува я легато и минорно
по ъгълчето,
свило под сълзите паяжина,
задъхва се,
замира,
рони се
по нейната далечност…
Там някъде
се ражда миг любов -
тиха вятърна вечност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Савчева Все права защищены
