Там някъде,
където тишината закачливо
спъва вятъра,
а той - с нежност дива
догонва я,
разплита й чорапите,
издява всяка бримка
занемял копнеж,
пилее се
по струните на колената й
с лъка на замечтан летеж,
разлива песенно полата й,
съшита монотонно
от изгубено мълчание,
целува я легато и минорно
по ъгълчето,
свило под сълзите паяжина,
задъхва се,
замира,
рони се
по нейната далечност…
Там някъде
се ражда миг любов -
тиха вятърна вечност.
© Теди Савчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
