5 ago 2009, 17:33

Тиха вятърна вечност 

  Poesía » Otra
606 0 7

Там някъде,

където тишината закачливо

спъва вятъра,

а той -  с нежност дива

догонва я,

разплита й чорапите,

издява всяка бримка

занемял копнеж,

пилее се

по струните на колената й

с  лъка  на замечтан летеж,

разлива песенно полата й,
съшита монотонно
от изгубено мълчание,

целува я  легато и  минорно

по ъгълчето,

свило под сълзите паяжина,

задъхва се,

замира,

рони се

по нейната далечност…
Там някъде
се ражда миг  любов -
тиха вятърна вечност.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??