5 ago 2009, 17:33

Тиха вятърна вечност

  Poesía » Otra
933 0 7

Там някъде,

където тишината закачливо

спъва вятъра,

а той -  с нежност дива

догонва я,

разплита й чорапите,

издява всяка бримка

занемял копнеж,

пилее се

по струните на колената й

с  лъка  на замечтан летеж,

разлива песенно полата й,
съшита монотонно
от изгубено мълчание,

целува я  легато и  минорно

по ъгълчето,

свило под сълзите паяжина,

задъхва се,

замира,

рони се

по нейната далечност…
Там някъде
се ражда миг  любов -
тиха вятърна вечност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...