Tихия кът
Кух спомен кънтеше
в необятната дупка,
наречена още сърце.
Овехтял и забравен,
от твърда черупка,
подаде алчни ръце.
Безсилен в капана
на моите мисли,
прехласнат по мъртъв момент,
яхвах мечтите
и бавно прелиствах
чувствата скрити във мен.
Те препускаха смело
към празната дупка
и търсеха верния път.
Прибрах ги умело
във нова черупка
при другите в тихия кът.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Бъчваров Все права защищены
Много добре успяваш да уловиш и опишеш чувствата...
