Кух спомен кънтеше
в необятната дупка,
наречена още сърце.
Овехтял и забравен,
от твърда черупка,
подаде алчни ръце.
Безсилен в капана
на моите мисли,
прехласнат по мъртъв момент,
яхвах мечтите
и бавно прелиствах
чувствата скрити във мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация