Кух спомен кънтеше
в необятната дупка,
наречена още сърце.
Овехтял и забравен,
от твърда черупка,
подаде алчни ръце.
Безсилен в капана
на моите мисли,
прехласнат по мъртъв момент,
яхвах мечтите
и бавно прелиствах
чувствата скрити във мен.
Те препускаха смело
към празната дупка
и търсеха верния път.
Прибрах ги умело
във нова черупка
при другите в тихия кът.
© Георги Бъчваров All rights reserved.
Много добре успяваш да уловиш и опишеш чувствата...
Съвета ми е поелзен.Благодаря!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
