Тихо, без глас...
Аз не искам да съм отново сама
в тази скучна и ледена зима,
аз съм истинска, просто жена -
и ми се иска до мен да те има.
Да съм твоят притихнал ветрец
укротен в най-нежното стреме,
морски полъх, изплашен врабец,
който чака в длан да го вземеш.
Аз искам обичта ти сега,
виж, слънце зад хълма наднича,
идва пролет, това е съдба -
да, мога тихо, без глас да обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валка Все права защищены
