15.02.2011 г., 19:36 ч.

Тихо, без глас... 

  Поезия
606 0 8
Аз не искам да съм отново сама
в тази скучна и ледена зима,
аз съм истинска, просто жена -
и ми се иска до мен да те има.
Да съм твоят притихнал ветрец
укротен в най-нежното стреме,
морски полъх, изплашен врабец,
който чака в длан да го вземеш.
Аз искам обичта ти сега,
виж, слънце зад хълма наднича,
идва пролет, това е съдба -
да, мога тихо, без глас да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Предложения
: ??:??