17 дек. 2008 г., 18:15

Тихо бягство

712 0 5
По дяволите! Знаех, ще боли!
По дяволите всички мои грешки.
Макар да знаех, че сама ще трябва
да пожъна всичките бодли!
И всичките вини ще бъдат мои!


А по пътя ми отново някой
е оставял пречки!
По дяволите! Мразя да вали.
И движа се измежду капките
със бързи крачки.


Не ме намокри, че над мен
небето се е опнало - наместо стряха.
По дяволите! Не. За Бога!
Откъснати парчета злоба-
вместо сняг. И тихо бягство.


Към тихата, уханна пролет
на моя,зажаднял за ласки и копнеж живот.
(За истините май не ми се спори!).
За няколкото зими студ,
в очакване за бурно лято.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...