Dec 17, 2008, 6:15 PM

Тихо бягство

  Poetry
707 0 5
По дяволите! Знаех, ще боли!
По дяволите всички мои грешки.
Макар да знаех, че сама ще трябва
да пожъна всичките бодли!
И всичките вини ще бъдат мои!


А по пътя ми отново някой
е оставял пречки!
По дяволите! Мразя да вали.
И движа се измежду капките
със бързи крачки.


Не ме намокри, че над мен
небето се е опнало - наместо стряха.
По дяволите! Не. За Бога!
Откъснати парчета злоба-
вместо сняг. И тихо бягство.


Към тихата, уханна пролет
на моя,зажаднял за ласки и копнеж живот.
(За истините май не ми се спори!).
За няколкото зими студ,
в очакване за бурно лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...