Тихо е и се чувствам толкова щастлива…
Устните ти зад ухото ми въздишат,
и носът ти вдишва отново аромата ми.
Ръцете ти върху раменете ми остават,
а устните ти местят се по шията ми
и чувам в себе си ударите на сърцето ти
и челата си опираме и се поглеждаме.
Усмивката тогава огрява лицето ми,
и бързо, бързо целувам те по бузата.
И усмивката ти отново ме обзема,
а ръцете ти обгръщат тихо гръдта ми
и обръщам се аз така да те прегърна,
че земята под краката ми да се разтърси.
И слушам как тихо, тихо ми говориш,
и изчервявам се от това, което ми шептиш.
И лицето си заравям плътно в твоето,
а ти без музика ме каниш на танц
и в нея ме водиш още преди да зазвучи,
и ръцете ми тогава обхващат врата ти.
И погледът ми в твоя напълно се изгубва,
и лицето ти приютило се е в ръцете ми.
А смехът ни слива се в едно с въздуха,
и в очите ни се отразява красивото в света,
а мечтите ни превръщат се в птички,
които забравят за страха от това да паднат.
И какво, какво ако ме помислят за луда
щом в обятията ти, чувствам че живея?!
И светът ми отново придобива смисъл,
и всичко усещам толкова по-красиво,
и когато най-после устните ни се слеят,
тихо е, и се чувствам толкова щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
