Устните ти зад ухото ми въздишат,

и носът ти вдишва отново аромата ми.

Ръцете ти върху раменете ми остават,

а устните ти местят се по шията ми

и чувам в себе си ударите на сърцето ти

и челата си опираме и се поглеждаме.

Усмивката тогава огрява лицето ми,

и бързо, бързо целувам те по бузата.

И усмивката ти отново ме обзема,

а ръцете ти обгръщат тихо гръдта ми

и обръщам се аз така да те прегърна,

че земята под краката ми да се разтърси.

И слушам как тихо, тихо ми говориш,

и изчервявам се от това, което ми шептиш.

И лицето си заравям плътно в твоето,

а ти без музика ме каниш на танц

и в нея ме водиш още преди да зазвучи,

и ръцете ми тогава обхващат врата ти.

И погледът ми в твоя напълно се изгубва,

и лицето ти приютило се е в ръцете ми.

А смехът ни слива се в едно с въздуха,

и в очите ни се отразява красивото в света,

а мечтите ни превръщат се в птички,

които забравят за страха от това да паднат.

И какво, какво ако ме помислят за луда

щом в обятията ти, чувствам че живея?!

И светът ми отново придобива смисъл,

и всичко усещам толкова по-красиво,

и когато най-после устните ни се слеят,

тихо е, и се чувствам толкова щастлива.