Как светът се събира в 30 мин,

                                          къде е самотата, която мълчи?

                                          Излъгах я и нея, и теб,

                                          забравих и още кога.

                                          Ъгълът прашен събира свойте 30 мин.

                                          Прости ми, съдба, останах сама.

                                          Преглъщам болката, но не и сълзите,

                                          повтарям мъката, но не и мечтите.

                                          Събрах свойте 30 мин срам, позор

                                          и лъжа, събрах ги от калта

                                          и разсипах с тях своя малък свят...

                                          Да се скрия, къде?

                                          Да измия срама поне...

                                          Как искам да избягам от свойте 30 мин

                                          и последната секунда изтича,

                                          сълзата ми в река се стича...

                                          Където и да отида, те ме следват

                                          тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,

                                          лъжата, тик-так, самотата, тик-так

                                         и така изгубих се в своя малък Ад.

                                         И събуждам се утре и нови 30 мин,

                                         и нова лъжа след поредната убийствена самота...