Oct 25, 2007, 10:51 PM

Тик-так

  Poetry » Other
815 0 0

                                          Как светът се събира в 30 мин,

                                          къде е самотата, която мълчи?

                                          Излъгах я и нея, и теб,

                                          забравих и още кога.

                                          Ъгълът прашен събира свойте 30 мин.

                                          Прости ми, съдба, останах сама.

                                          Преглъщам болката, но не и сълзите,

                                          повтарям мъката, но не и мечтите.

                                          Събрах свойте 30 мин срам, позор

                                          и лъжа, събрах ги от калта

                                          и разсипах с тях своя малък свят...

                                          Да се скрия, къде?

                                          Да измия срама поне...

                                          Как искам да избягам от свойте 30 мин

                                          и последната секунда изтича,

                                          сълзата ми в река се стича...

                                          Където и да отида, те ме следват

                                          тик-так, тик-так, тик-так, тик-так,

                                          лъжата, тик-так, самотата, тик-так

                                         и така изгубих се в своя малък Ад.

                                         И събуждам се утре и нови 30 мин,

                                         и нова лъжа след поредната убийствена самота...

                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...