22 нояб. 2011 г., 16:51

Тишина

697 0 8

Думите не стигат,

за да изразя нежността

и  топлината,

които струят от сърцето ми.

 

Но тишината ми помага

да бъда още по-близко  до теб,

макар и да съм далече.

 

Да усетя ритъма на сърцето ти

и  да  те прегърна!

 

Тишината ми говори  на своя странен език,

но аз чувам всичко.

 

Колко е лесно да осъзная

смисъла  на  любовта  в  този

яростен и неприветлив свят.

 

Усещам как без думи ми казваш:

„Липсваш ми!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...