Думите не стигат,
за да изразя нежността
и топлината,
които струят от сърцето ми.
Но тишината ми помага
да бъда още по-близко до теб,
макар и да съм далече.
Да усетя ритъма на сърцето ти
и да те прегърна!
Тишината ми говори на своя странен език,
но аз чувам всичко.
Колко е лесно да осъзная
смисъла на любовта в този
яростен и неприветлив свят.
Усещам как без думи ми казваш:
„Липсваш ми!”
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Нежност!