Тишина
Някъде, не знам къде, съществува тишина.
Тя не се открива, очаква друг да я намери.
Молих се, с допряни длани и наведена глава,
но как горе да ме чуят, щом гласът в ума дори трепери.
Гневът е изкушение, знам, по пътя го разбрах,
не един ударих, но и не веднъж се спрях.
Старая се да нося мъдрост, но понякога ме свлича.
Трудно е човек да бъдеш, но тишината съществува!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Ценов Все права защищены
Така е
