Тишина

Nov 26, 2013, 10:19 PM

Poetry » Phylosophy

559 0 3

Някъде, не знам къде, съществува тишина.
Тя не се открива, очаква друг да я намери.

Молих се, с допряни длани и наведена глава,

но как горе да ме чуят, щом гласът в ума дори трепери.

Гневът е изкушение, знам, по пътя го разбрах,

не един ударих, но и не веднъж се спрях.

Старая се да нося мъдрост, но понякога ме свлича.

Трудно е човек да бъдеш, но тишината съществува!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2013-12-10T19:04:38+02:00

не един ударих, но и не веднъж се спрях!!!!
EnigmaLibra (Иван Ценов)

2013-11-29T12:55:31+02:00

Така е
Nightingale (Вероника)

2013-11-28T18:59:17+02:00

Трудно е човек да бъдеш, но иначе не живееш, а просто съществуваш.