Някъде, не знам къде, съществува тишина.
Тя не се открива, очаква друг да я намери.
Молих се, с допряни длани и наведена глава,
но как горе да ме чуят, щом гласът в ума дори трепери.
Гневът е изкушение, знам, по пътя го разбрах,
не един ударих, но и не веднъж се спрях.
Старая се да нося мъдрост, но понякога ме свлича.
Трудно е човек да бъдеш, но тишината съществува!
© Иван Ценов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Така е