Някъде, не знам къде, съществува тишина.
Тя не се открива, очаква друг да я намери.
Молих се, с допряни длани и наведена глава,
но как горе да ме чуят, щом гласът в ума дори трепери.
Гневът е изкушение, знам, по пътя го разбрах,
не един ударих, но и не веднъж се спрях.
Старая се да нося мъдрост, но понякога ме свлича.
Трудно е човек да бъдеш, но тишината съществува!
© Иван Ценов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Така е