Тишина
Някъде, не знам къде, съществува тишина.
Тя не се открива, очаква друг да я намери.
Молих се, с допряни длани и наведена глава,
но как горе да ме чуят, щом гласът в ума дори трепери.
Гневът е изкушение, знам, по пътя го разбрах,
не един ударих, но и не веднъж се спрях.
Старая се да нося мъдрост, но понякога ме свлича.
Трудно е човек да бъдеш, но тишината съществува!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Ценов Всички права запазени
Така е
