Тишина
670
0
0
Злокобна тишина
пронизва ми душата,
в разцвета на нощта
засенчва самотата.
Как тихо е и ясно,
а мислите кристални,
усещам ги прекрасно,
стремително нахални.
Не чувствам самотата,
в хармония е всичко,
и слушам тишината,
и чувам я отлично.
И колкото по-тихо е,
по истински успявам,
и колкото по-тъмно е,
проблемите забравям.
Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Младенов Все права защищены
