Тишина

3.11.2012 г., 13:34 ч.

Поезия » Друга

528 0 0

Злокобна тишина
пронизва ми душата,
в разцвета на нощта
засенчва самотата.

Как тихо е и ясно,
а мислите кристални,
усещам ги прекрасно,
стремително нахални.

Не чувствам самотата,
в хармония е всичко,
и слушам тишината,
и чувам я отлично.

И колкото по-тихо е,
по истински успявам,
и колкото по-тъмно е,
проблемите забравям.

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.