4 сент. 2010 г., 23:44

Тишина 

  Поэзия » Другая
941 0 8

 

Мрачно е времето – като гробище.

Земята прикрива сълзите си.

Попиват в пръстта ярки спомени,

Тиха е в стаята

есента.

 

А в небето, над нас, летят щъркели,

безкрайни щъркелови ята.

Вероятно дарили на хората

новите им

деца.

 

Идват есенните ми

крясъци –

във мъглата съм ням като

правда.

Във мъглата ми всяка

жажда

се превръща в просташко

преяждане.

 

Ще превърне сезонът дърветата

във минорни,  скитащи

клоуни.

Ще прикрие земята сълзите си

и ще стане денят

като гробище.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??