Тишина
Мрачно е времето – като гробище.
Земята прикрива сълзите си.
Попиват в пръстта ярки спомени,
Тиха е в стаята
есента.
А в небето, над нас, летят щъркели,
безкрайни щъркелови ята.
Вероятно дарили на хората
новите им
деца.
Идват есенните ми
крясъци –
във мъглата съм ням като
правда.
Във мъглата ми всяка
жажда
се превръща в просташко
преяждане.
Ще превърне сезонът дърветата
във минорни, скитащи
клоуни.
Ще прикрие земята сълзите си
и ще стане денят
като гробище.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
