Мрачно е времето – като гробище.
Земята прикрива сълзите си.
Попиват в пръстта ярки спомени,
Тиха е в стаята
есента.
А в небето, над нас, летят щъркели,
безкрайни щъркелови ята.
Вероятно дарили на хората
новите им
деца.
Идват есенните ми
крясъци – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up