Sep 4, 2010, 11:44 PM

Тишина 

  Poetry » Other
953 0 8

 

Мрачно е времето – като гробище.

Земята прикрива сълзите си.

Попиват в пръстта ярки спомени,

Тиха е в стаята

есента.

 

А в небето, над нас, летят щъркели,

безкрайни щъркелови ята.

Вероятно дарили на хората

новите им

деца.

 

Идват есенните ми

крясъци –

във мъглата съм ням като

правда.

Във мъглата ми всяка

жажда

се превръща в просташко

преяждане.

 

Ще превърне сезонът дърветата

във минорни,  скитащи

клоуни.

Ще прикрие земята сълзите си

и ще стане денят

като гробище.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??