4.09.2010 г., 23:44 ч.

Тишина 

  Поезия » Друга
1057 0 8

 

Мрачно е времето – като гробище.

Земята прикрива сълзите си.

Попиват в пръстта ярки спомени,

Тиха е в стаята

есента.

 

А в небето, над нас, летят щъркели,

безкрайни щъркелови ята.

Вероятно дарили на хората

новите им

деца.

 

Идват есенните ми

крясъци –

във мъглата съм ням като

правда.

Във мъглата ми всяка

жажда

се превръща в просташко

преяждане.

 

Ще превърне сезонът дърветата

във минорни,  скитащи

клоуни.

Ще прикрие земята сълзите си

и ще стане денят

като гробище.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??