Тишина
517
0
2
Тишина във мрака,
някой някого чака,
дали любов изоставена,
или тъга незабравена...
Препускат звуци, но в тишината
сякаш гръм пронизва душата,
проблясък, за миг светлина,
и гасне, отново тъмнина...
Луната я няма, крие се, знам,
замръзваш на място, отново си сам...
Път непрогледен, сърце непокорно,
светлината за миг - щастие илюзорно,
Протягаш ръце и вятъра хващаш,
послание за любов на нея изпращаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Недялкова Все права защищены
