jonitooo1 (Йоанна Недялкова) jonitooo1 (Йоанна Недялкова)
3
Jul 31, 2010, 1:16 AM

Тишина

  Poetry » Other
518 0 2

Тишина във мрака,

някой някого чака,

дали любов изоставена,

или тъга незабравена...

Препускат звуци, но в тишината

сякаш гръм пронизва душата,

проблясък, за миг светлина,

и гасне, отново тъмнина...

Луната я няма, крие се, знам,

замръзваш на място, отново си сам...

Път непрогледен, сърце непокорно,

светлината за миг - щастие илюзорно,

Протягаш ръце и вятъра хващаш,

послание за любов на нея изпращаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Недялкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0