jonitooo1 (Йоанна Недялкова) jonitooo1 (Йоанна Недялкова)
3
31 jul 2010, 1:16

Тишина

  Poesía » Otra
517 0 2

Тишина във мрака,

някой някого чака,

дали любов изоставена,

или тъга незабравена...

Препускат звуци, но в тишината

сякаш гръм пронизва душата,

проблясък, за миг светлина,

и гасне, отново тъмнина...

Луната я няма, крие се, знам,

замръзваш на място, отново си сам...

Път непрогледен, сърце непокорно,

светлината за миг - щастие илюзорно,

Протягаш ръце и вятъра хващаш,

послание за любов на нея изпращаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Недялкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0