Тишина...
Не се нуждая от думите ти!
По-добре така.
А димът
рисува ли, рисува познати лица.
Боли.
И това ще спре,
цигарата все някога ще
изгори.
Спомена за Него ще угаси.
Бавно
малко по малко загасва.
И следва...
Тъмнина.
Прегръща ме и нежно
ми шепти.
Красиво е!
Нали?
Огън...!
... мирис на дим...
... от изгорели мечти.
08.04.2009 г.
© ДеСтиНи Все права защищены