Тишина...
Не се нуждая от думите ти!
По-добре така.
А димът
рисува ли, рисува познати лица.
Боли.
И това ще спре,
цигарата все някога ще
изгори.
Спомена за Него ще угаси.
Бавно
малко по малко загасва.
И следва...
Тъмнина.
Прегръща ме и нежно
ми шепти.
Красиво е!
Нали?
Огън...!
... мирис на дим...
... от изгорели мечти.
08.04.2009 г.
© ДеСтиНи All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
