Тишина...
Не се нуждая от думите ти!
По-добре така.
А димът
рисува ли, рисува познати лица.
Боли.
И това ще спре,
цигарата все някога ще
изгори.
Спомена за Него ще угаси.
Бавно
малко по малко загасва.
И следва...
Тъмнина.
Прегръща ме и нежно
ми шепти.
Красиво е!
Нали?
Огън...!
... мирис на дим...
... от изгорели мечти.
08.04.2009 г.
© ДеСтиНи All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
