15 сент. 2009 г., 23:40

Тишина

467 0 0

Тишина

 

Тишината отново нашепва с тъжен глас

Сенките по стените мълчат в захлас

Слушат тишината на мрака и следят

Бутат се нещо да не изтърват

И не могат да заспят

 

Тишината тихо говори със мен

Слушам я и си мисля за утрешния ден

Дали утрото ще ме озари

Дали животът ми отново ще кипи

А тишината мълчи

 

В тишината крие се ключът

В тишината прокрадва се сънят

Тихо победоносно се настанява

Сънят над тишината изгрява

И всичко в тишина се потопява

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...