Тишина

Тишината отново нашепва с тъжен глас

Сенките по стените мълчат в захлас

Слушат тишината на мрака и следят

Бутат се нещо да не изтърват

И не могат да заспят

Тишината тихо говори със мен

Слушам я и си мисля за утрешния ден

Дали утрото ще ме озари

Дали животът ми отново ще кипи

А тишината мълчи

В тишината крие се ключът

В тишината прокрадва се сънят

Тихо победоносно се настанява

Сънят над тишината изгрява

И всичко в тишина се потопява