Тишина

Poetry

469 0 0

Тишина

Тишината отново нашепва с тъжен глас

Сенките по стените мълчат в захлас

Слушат тишината на мрака и следят

Бутат се нещо да не изтърват

И не могат да заспят

Тишината тихо говори със мен

Слушам я и си мисля за утрешния ден

Дали утрото ще ме озари

Дали животът ми отново ще кипи

А тишината мълчи

В тишината крие се ключът

В тишината прокрадва се сънят

Тихо победоносно се настанява

Сънят над тишината изгрява

И всичко в тишина се потопява

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0