15.09.2009 г., 23:40

Тишина

468 0 0

Тишина

 

Тишината отново нашепва с тъжен глас

Сенките по стените мълчат в захлас

Слушат тишината на мрака и следят

Бутат се нещо да не изтърват

И не могат да заспят

 

Тишината тихо говори със мен

Слушам я и си мисля за утрешния ден

Дали утрото ще ме озари

Дали животът ми отново ще кипи

А тишината мълчи

 

В тишината крие се ключът

В тишината прокрадва се сънят

Тихо победоносно се настанява

Сънят над тишината изгрява

И всичко в тишина се потопява

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...