18 авг. 2022 г., 23:57

Тишината между нас

467 3 9

Застива тишината между нас,

тревожна като крясъка на птица.

Две статуи, застанали в анфас,

изпепеляващи се със зеници.

 

Такава тишина е като гръм,

стоварва се със сила нечовешка.

Измъква се от скрина таласъм,

гротескна сянка на невинни грешки.

 

Убийствена е тази тишина,

разкъсва ни отвътре на парчета.

Ако признаем общата вина,

дали в душите слънцето ще светне?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце за коментара, Мари!
  • Тук има синтез на чувствата и тази кратка форма на стихотворението подсилва ефекта на написаното от теб. Когато "Такава тишина е като гръм", разбираме наистина колко е
    "убийствена". Хареса ми произведението ти, Нинка! Поздравления!
  • Благодаря, Нина!
  • Много ми хареса! Браво!
  • Деа, Георги, радвам се, че сте тук! Благодаря!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...