18 авг. 2022 г., 23:57

Тишината между нас

462 3 9

Застива тишината между нас,

тревожна като крясъка на птица.

Две статуи, застанали в анфас,

изпепеляващи се със зеници.

 

Такава тишина е като гръм,

стоварва се със сила нечовешка.

Измъква се от скрина таласъм,

гротескна сянка на невинни грешки.

 

Убийствена е тази тишина,

разкъсва ни отвътре на парчета.

Ако признаем общата вина,

дали в душите слънцето ще светне?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти от сърце за коментара, Мари!
  • Тук има синтез на чувствата и тази кратка форма на стихотворението подсилва ефекта на написаното от теб. Когато "Такава тишина е като гръм", разбираме наистина колко е
    "убийствена". Хареса ми произведението ти, Нинка! Поздравления!
  • Благодаря, Нина!
  • Много ми хареса! Браво!
  • Деа, Георги, радвам се, че сте тук! Благодаря!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...