Застива тишината между нас,
тревожна като крясъка на птица.
Две статуи, застанали в анфас,
изпепеляващи се със зеници.
Такава тишина е като гръм,
стоварва се със сила нечовешка.
Измъква се от скрина таласъм,
гротескна сянка на невинни грешки.
Убийствена е тази тишина,
разкъсва ни отвътре на парчета.
Ако признаем общата вина,
дали в душите слънцето ще светне?!
© Nina Sarieva All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
