Солта на живота е да разделиш с другиго.

На двете ми дъщери

Един живот.

Под мишница го взехме.

Че бяхме млади, а жарта да газим не умеехме.

От огъня оловото в гърдите сякаш

все повече тежеше.

Заради завета.

И за да спасиме себе си,

надскочихме морали и устои.

Стигнахме титанически далече, където

оловото в пясъчен часовник се превърна.

Нашето ново Аз.

От свръх емоционалния заряд

и вън от набези и глуми сътворихме новото начало.

Но там отвъд - остана част от нас

и заради нея ще се помним.