Титанически далече
Солта на живота е да разделиш с другиго.
На двете ми дъщери
Един живот.
Под мишница го взехме.
Че бяхме млади, а жарта да газим не умеехме.
От огъня оловото в гърдите сякаш
все повече тежеше.
Заради завета.
И за да спасиме себе си,
надскочихме морали и устои.
Стигнахме титанически далече, където
оловото в пясъчен часовник се превърна.
Нашето ново Аз.
От свръх емоционалния заряд
и вън от набези и глуми сътворихме новото начало.
Но там отвъд - остана част от нас
и заради нея ще се помним.
© Мария All rights reserved.
