6 февр. 2007 г., 16:09

То е мое

946 0 15



Семенце постави вятъра в дланта ми -

малко, черно, лъскаво зрънце.

Донесе го ненадейно, не зная откъде -

може би е прелетяло дори море…

 

Стоплих го с усмивка и думи нежни,

посях го в плодородна почва от мечти.

Поливам го със сълзите си копнежни.

Дали скоро то ще поникне и разцъфти?

 

Какво ли от него ще порасне -

красиво цвете или бодилче, може би…

И така да е, радва ме - то е мое!

Вятърът ми го дари.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Христо!
  • Много дълбоко философски и хубави стихове! Аз мисля, че зрънцето е като надеждата! И макар да е ясно само, че не се знае крайния резултат, надеждата остава! И най-важното е , че тази надежда зависи от нас самите - нали е в наши ръце! Поздравления !
  • Благодаря на всички!
  • Поздрав!
    Браво,Ласка!
  • Много хубав стих, топлина сетих ...
    Напомни ми за "Палечка"
    ( ама и аз с тези приказки )

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...