Семенце постави вятъра в дланта ми -
малко, черно, лъскаво зрънце.
Донесе го ненадейно, не зная откъде -
може би е прелетяло дори море…
Стоплих го с усмивка и думи нежни,
посях го в плодородна почва от мечти.
Поливам го със сълзите си копнежни.
Дали скоро то ще поникне и разцъфти?
Какво ли от него ще порасне -
красиво цвете или бодилче, може би…
И така да е, радва ме - то е мое!
Вятърът ми го дари.
© Ласка Александрова All rights reserved.
)
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
