3 нояб. 2019 г., 22:48  

То е началото и краят

1.1K 8 17

Поглеждам към морето. Уча се отново,

за да се превърна в риба. 

                         Гийом Аполинер

 

Морето с палави вълнѝ

след стъпките по пясъка

ще отнесе и болка, и сълзѝ.

Скалите с' залезни отблясъци

намигат, изчезвайки в нощта.

 

А ти поемаш отново в своя път,

завърнал се пречистен от безкрая,

"това, което е било - било е,,,"

загадъчно нашепва ти брегът,

водата пази своите тайни...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз благодаря, паленка-Пепи!
  • "Безследно неизчезнал ще се върна,"

    Петър1 (Петър Димитров) - ти знаеш по-добре!
    Благодаря ти!
  • Брей, този Аполинер! Риба. 😊
    Морето свойте тайни
    на никого не ще даде...
  • Ники, благодаря ти! Радвам се, че ти хареса!
  • Красота!
    Браво Пепи!
    Прочетох с голямо удоволствие!
    Обрисувала си морето и неговите тайни!
    Водата наистана пази своите тайни, както нимфи, русалки, кракен, сирени, плеяди, наяди, лимнади и др!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....