Поглеждам към морето. Уча се отново,
за да се превърна в риба.
Гийом Аполинер
Морето с палави вълнѝ
след стъпките по пясъка
ще отнесе и болка, и сълзѝ.
Скалите с' залезни отблясъци
намигат, изчезвайки в нощта.
А ти поемаш отново в своя път,
завърнал се пречистен от безкрая,
"това, което е било - било е,,,"
загадъчно нашепва ти брегът,
водата пази своите тайни...
© П Антонова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
