Поглеждам към морето. Уча се отново,
за да се превърна в риба.
Гийом Аполинер
Морето с палави вълнѝ
след стъпките по пясъка
ще отнесе и болка, и сълзѝ.
Скалите с' залезни отблясъци
намигат, изчезвайки в нощта.
А ти поемаш отново в своя път,
завърнал се пречистен от безкрая,
"това, което е било - било е,,,"
загадъчно нашепва ти брегът,
водата пази своите тайни...
© П Антонова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
