Поглеждам към морето. Уча се отново,
за да се превърна в риба.
Гийом Аполинер
Морето с палави вълнѝ
след стъпките по пясъка
ще отнесе и болка, и сълзѝ.
Скалите с' залезни отблясъци
намигат, изчезвайки в нощта.
А ти поемаш отново в своя път,
завърнал се пречистен от безкрая,
"това, което е било - било е,,,"
загадъчно нашепва ти брегът,
водата пази своите тайни...
© П Антонова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
