19 июл. 2009 г., 19:50

То и ние

791 0 0

 Чарът на времето ни огря.

Стопли ни изненадващо.

Съсухри лицата ни бодри.

Изсмука бунтарската кръв.

Изпепели волята.

Прояде мечтите ни.

Стъпка бъдещето.

Записа в дневник миналото.

Седна срещу нас.

Гледаше всеки един.

Високомерна радост.

Поглед над нисшите.

И аз гледах.

Виждах величие, идеала.

Безсмъртие, сила и мощ.

Смеех се.

Нямаше тръпка.

Живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...