Jul 19, 2009, 7:50 PM

То и ние

783 0 0

 Чарът на времето ни огря.

Стопли ни изненадващо.

Съсухри лицата ни бодри.

Изсмука бунтарската кръв.

Изпепели волята.

Прояде мечтите ни.

Стъпка бъдещето.

Записа в дневник миналото.

Седна срещу нас.

Гледаше всеки един.

Високомерна радост.

Поглед над нисшите.

И аз гледах.

Виждах величие, идеала.

Безсмъртие, сила и мощ.

Смеех се.

Нямаше тръпка.

Живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....