Jul 19, 2009, 7:50 PM

То и ние

787 0 0

 Чарът на времето ни огря.

Стопли ни изненадващо.

Съсухри лицата ни бодри.

Изсмука бунтарската кръв.

Изпепели волята.

Прояде мечтите ни.

Стъпка бъдещето.

Записа в дневник миналото.

Седна срещу нас.

Гледаше всеки един.

Високомерна радост.

Поглед над нисшите.

И аз гледах.

Виждах величие, идеала.

Безсмъртие, сила и мощ.

Смеех се.

Нямаше тръпка.

Живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...